Тракийска етнографска област

Тракийска етнографска област

Българската тракийска етнографска област се простира в южната част на България – на север до Средна и Източна Стара планина, на запад до Рила и Ихтиманска Средна гора, на юг до Пирин, Родопите и държавната граница с Гърция и Турция и на изток до Черно море.
Движенията в тракийските танци са съсредоточени главно в краката. Тракиецът танцува леко приклекнал, като непрекъснато пружинира. Един от основните стилни белези на българския танц — насочване на акцентите в движенията надолу, е подчертан и в тракийския танц, особено в мъжкия, което показва връзката на българина със земята. В по-малка степен са акцентите, насочени нагоре, следвани веднага от движения и акценти, насочени отново надолу към земята.
Ръцете вземат много голямо участие в танците от нашата тракийска област. Те имат своя специфична изява и в женските, и в мъжките танци. Ръцете на тракийката са меки, пластични, с освободени от напрежение китки и лакти, допринасящи за красотата на движенията – като в „Ръченицата”, „Касъмската” и „Трите пъти”. В някои танци ясно се виждат движения, заимствани от бита – „месене на тестото”, „точене”. В други движенията са организирани ритмично и хармонират с движенията на краката. Ръцете на тракиеца излъчват сила и достойнство, той респектира със сложните пляскания в „Ръченицата” и „Касъмската”, а в много случаи ръцете му са освободени от напрежение и ритмично се изнасят вдясно и вляво, напред и назад, като изразяват преди всичко дълбоко вътрешно преживяване при танцуването. Дори в хората, когато са в хват – за пояс, за длани с ръце, спуснати надолу и особено за длани със свити лакти, ръцете ритмично реагират и допълват движенията на краката, като допринасят за изграждане цялостния облик на танца.

Тракийски народни танци

Нашите тракийските народни танци съществено се различават от танците на другите области. Често те се играят в умерено темпо, което се среща главно в женските и смесените танци. Бързи са мъжките танци, но бързото темпо се редува с умерено за отдих на танцуващите. Външната форма на хората е запазена и до наши дни – „сключени”, „скъсани” („водени”), хора „на леса”. Типична за Тракия е и разкъсаната форма на танца. Смесените хора се играят навсякъде в Тракия. Най-често срещани са „правите” хора, играни най-вече „водено”.
Част от тракийските народни хора, които изучаваме, са:

  • Енино хоро – 2/4
  • Копаница – 11/16
  • Право тракийско хоро – 2/4
  • Сворнато хоро – 9/8
  • Трите пъти – 2/4
  • Чукано хоро – 2/4
  • Щеркольовата – 2/4