Шопска етнографска област
Българската шопска етнографска област обхваща северната част на Югозападна България и граничи на север със Стара планина, на изток с Ихтиманска средна гора, на юг стига до северните склонове на Рила и Осоговската планина, а на запад – до Югославската граница. Тя включва в себе си градовете – София, Ихтиман, Самоков, Кюстендил, Радомир, Перник, Брезник, Трън и Годеч.
Шопите са една от най-колоритните и най-обособени в етнографско отношение групи на българския народ. Интересно е това, че самото население не се нарича шопи, а така се обръщат към него жителите от съседните райони и други етнографски групи от страната. Видно място в българската народна култура заема фолклорът на шопите. Може би най-комплектно е песенното творчество в тази група. Най-добре запазени юнашки епически песни у българите има в шопската група. Шопите са известни с буйния си темперамент, духовитост и находчивост. Народно-песенната традиция на Шопския край има две отличителни форми: двугласното пеене и епическия речитатив. Песните имат тесен тонов обем, белег за старинност. Те удивляват ценителите на фолклора в цял свят.
Песните в нашата шопска етнографска област, особено епическите, имат и характерен инструментален съпровод – винаги на гъдулка. Иначе шопите употребяват почти еднакво и трите характеристични за българите музикални инструменти гъдулка, кавал и гайда. При преценка на музиката на шопите не може да не се спомене и това, че в тях е запазено много добре двугласното пеене на лиричните песни. При това двугласно пеят само жените.
По нрав, темперамент и език до голяма степен, както и по народните си обичаи, шопите са доста различни от тракийците. Техният музикален фолклор се различава и от този на другите заобикалящи ги области. Шеговитият, с буен темперамент, духовит и находчив шоп е създал музикален фолклор, който отговаря на тези му качества. Той не е особено богат на емоции и мелодика, но ни впечатлява със своята находчивост и изобретателност.
Отличителен белег на стила на шопските танци е тъй нареченото “натрисане” (трептене на тялото от кръста нагоре, особено в раменете), както и остротата, с която се изпълняват движенията. Играта на шопа е лека, жива, сякаш той не стъпва на земята. Срещат се много и най-различни танцови комбинации. Чрез играта си шопите проявяват своята бързина и ловкост. Танцовите движения, характерни за нашата шопска етнографска област са много темпераментни, което се проявява в почти всички шопски танци. Характерен е подчертания стремеж за откъсване от земята, изразен не само с подскоците и високите движения, а значително подсилен от предхождащите ги, или следващите ги, кратки клякания,набивания и др. Самите движения и танци предизвикват силни преживявания в емоционалната душа на шопа, което намира израз в провиквания, ръмжене, подсвирквания и др.
Шопските танци са предимно смесени, не липсват обаче и само мъжки или само женски. Наи-разпространата форма на танците е кръг, полукръг, охльов и др.
Хора, които изучаваме
Част от хората от шопската фолклорна област, които изучаваме в ТК „Фолклорен пъзел“, са:
- Копаница – 11/16
- Четворно хоро – 7/8б
- Селско шопско – 2/4
- Петрунино хоро – 12/16
- Граовско хоро – 2/4