Северняшка етнографска област

Българската северняшка етнографска област се простира в северозападната част на България, като от север граничи с река Дунав, на запад с държавната граница със Сърбия, на юг със северните склонове на Стара планина и на изток с река Искър.

Със своята красота, оригиналност и самобитност северняшките народни танци внасят голямо разнообразие в българското народно творчество и наследство. Те са предимно смесени, като при повечето от тях играещите се държат за ръце и ги размахват волно и нашироко. Има и танци, при които хватът е за пояс, а се срещат и такива, при които играещите не се залавят.

Типични за нашата северняшка етнографска област са “лесите”, при които танцуващите се залавят за ръце в къса танцова редица, в хват предна или задна плетеница, както и в хват за пояс. Северняците “затропват” хорото още след една-две обиколки, успокояват го, съситнят го, пак го успокояват и т.н. Играят много леко, със самочувствие и хумор. Танците от Северна България като цяло носят стилните белези на българските народни танци. Движенията са съсредоточени главно в краката и са пружиниращи. Участие в танца вземат и главата, и тялото. В някои северняшки танци с хват и без хват ръцете вземат дейно участие, като се получават оригинални координации с движенията на краката.

Характерен стилен белег на танците от нашата северняшка етнографска област е голямата свобода и лекота при изпълнението им. Това е главен белег, по който северняшкият танц може веднага да бъде различен от шопския или тракийския.

Типични за Северозападна България са ситностъпковите народни танци в размер 2/4. С малки изключения всяко започващо спокойно хоро, или “леса” с обикновени движения скоро се съситня и забързва, като от време на време изпълнителите се връщат към началните спокойни и широки движения – за почивка.  В някои райони на Северозападна България местното население казва, че когато играе, “лети”. С “лети” се характеризира от една страна леката и вихрена игра, от друга – състоянието на танцуващия, за когото играта е някакво отделяне от земята, летене, откъсване от грижите на всекидневието и преминаване към желаното и обично състояние на радост и веселие. Севернякът “лети” като вятър, а свободно разлюлените му ръце допълват това усещане.

Хора, които изучаваме

Част от хората от българската северняшка етнографска област, които изучаваме, са:

• Дунавско хоро – 2/4
• Чичово хоро – 2/4
• Еленино хоро – 12/16
• Дайчово хоро – 9/8
• Пайдушко хоро – 5/8
• Шира – 2/4