Пиринска етнографска област

Българската пиринска етнографска област се простира в югозападната част на България, като на запад достига до държавната ни граница с Македония, на север граничи с Шопската етнографска област, на юг с Гърция и на изток и североизток с Родопската и Тракийската етнографски области.
Има запазени малко танци с чисто пирински стил. В нашата пиринска етнографска област народните танци са най-силно повлияни от танците на съседните страни или на техните преселници на територията на България. Много от танците са пренесени от Егейска и Вардарска Македония. Пиринските танци са смесени, женски или мъжки. Те се играят като хора, „леси”, ансамблово или индивидуално. По време на танца участниците играят в кръг, полукръг или в права редица. Женските хора са бавни до умерено бързи, тъй като се играят главно на песен – едногласна или двугласна. За играта в по-бавно темпо допринася тежкият пирински женски костюм. Стъпките са провлачени, ниски, а тялото в повечето случаи е изправено. Мъжките танци се изпълняват на песен, под съпровода на тамбури или с малък оркестър. Костюмът на мъжа е лек и прилепнал към тялото и това дава възможност мъжките пирински танци да изобилстват на скокове, клякания, въртения. Пиринските танци, особено мъжките, се отличават с по-сложни движения. Мъжките танци от нашата пиринска етнографска област са мъжествени, силни, мощни, а женските излъчват силна емоционалност, те са нежни и лирични.
Характерна отличителна черта за пиринския танц са музикалните инструменти – тамбура,тъпан, зурна, гайда, зилове, които придават характерното пиринско звучене. Танците от пиринската етнографска област се изпълняват основно на песен. Пиринската песен е достъпна, популярна и е харесвана в цяла България. Тя е многолика и разнообразна като музикалност и тематика.

Пирински народни хора

Част от българските народни хора от пиринската етнографска област, които изучаваме,са:

• Айдарово хоро – 9/8
• Джангурица – 9/8
• Арап – 2/4
• Ширто – 7/8б
• Малишевско хоро – 2/4