Добруджанска етнографска област

Добруджанска етнографска област

Българската добруджанска етнографска област се простира в североизточната част на България, като от север граничи с река Дунав, на запад със Северняшката етнографска област, на юг с Лудогорието (Разградско) и на изток с Черно море.
Всеизвестен факт е, че Добруджа е житницата на България – неслучайно се е появила и народната мъдрост „Никой не е по-голям от хляба”. Основният поминък в областта е земеделието, като по време на жътвата са пристигали гурбетчии от различни краища на страната, за да изкарат прехраната си. В края на 19-ти век в Добруджа се преселват големи групи от Тракия и района на Стара планина, което е довело до сливане на елементи от различните фолклорни области.
Типична за добруджанския стил е играта на тялото и раменете – както при жените, така и при мъжете тялото е свободно. Добруджанецът танцува приклекнал или приседнал, наклонен най-често назад. Акцентите в движенията са насочени главно надолу към земята, което показва и основния стилен белег на добруджанския танц – връзката му със земята. В нашата добруджанска етнографска област голямо участие в танца взимат ръцете със специфична пластична линия – ясно изразена както в мъжките, така и в женските танци.
Добруджанецът танцува със сигурна и уверена стъпка – много от движенията имитират детайли от ежедневния му труд. Най-разпространени са смесените хора, на които се залавят и жени, и мъже. В повечето добруджански танци темпото в началото на мелодията е бавно, като постепенно забързва до умерено.
Добруджанската музика изобилства от неравноделни размери и хороводни мелодии. В тази етнографска област ръченицата е наричана „Добруджански ръченик” – играе се от мъжете плавно, с грациозни движения.
Характерни инструменти за Добруджанската етнографска област са кавалът, гъдулката и гайдата. Кавалджийските мелодии са типични за източните части, гъдулката е разпространена в крайдунавските селища, а на гайда се свири из цялата област. По-специфичен инструмент, характерен за българската добруджанска етнографска област, е хармониката, която навлиза в музикалната практика на областта доста преди акордеона. Много типичен инструментален състав за Добруджа е т.нар. “добруджанска тройка”, съставена от: хармоника, джура гайда и гъдулка.

Добруджански народни хора

Част от добруджанските народни хора, които изучаваме, са:

  • Варненско хоро – 9/8
  • Опас – 2/4
  • Ръка – 2/4
  • Сборенка – 2/4